• Tuesday, September 05, 2017

    Стоя на аерогарата, ще посрещам жена си от Италия

    Стоя на аерогарата, ще посрещам жена си от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука започвам да се разхождам и стигам до „Заминаващи“. Някакъв човек ме спира и моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се не съвсем охотно, но нали трябва да сме хора. Стоя и чакам, минават 15 минути и почва да ми писва. И отивам при един от гранична полиция и обяснявам ситуацията. Граничарят ме поканва в една стая за оформяне на протокола, взима ми име, лични данни… Стигаме до съдържание на куфара, отваряме и… вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам!!! – как може да съм такъв идиот, тихичко да си бях излязъл, щях да си взема такси за 10 лв. за километър, че ако искам и до морето… Граничарите само се спогледаха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат слюнките…
    – К’ВО СТОИШ! Прибирай и ти!
    Почвам моменталически и аз да прибирам пачки, взимам, пъхам, взимам, пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световно…
    Събуждам се – цялото одеяло съм си напъхал в гащите…
    Стоя на аерогарата, ще посрещам жена си от Италия