Върви си Червената шапчица през гората на път към баба си. Жега. Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце. Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката. Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот
по лицето на Червената шапчица и си казва: "Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя - добро дело да сторя." Поднася вимето си към лицето на Червената шапчица, а тя в просъница изломотва: - Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!
